Chapter 29

На следващия ден вече всичко влизаше в ритъм. Стараеха се на сутринта да почистят палубата, която бе обсипана с какво ли не от снощи. Спаха доста до късно тъй като бяха уморени от дългото стоене и бурната нощ. Младоженците тепърва щяха да стават след първата си брачна нощ. Останалите решиха да им спретнат малка шегичка. Бяха намерили листенца от рози и имаха цяла кошница с тях. Съвсем тихо влязоха в стаята им и ги хвърлиха върху тях. Ароматът им бе силен и подразни носовете им. Те се разсъниха и отвориха очи.

-         Какво става? На какво мирише?-разтърка очи и усети някакъв странен допир. Хвана нещото по лицето си и го огледа.-Рози?! От къде..-и тогава видя стоящите на портата. Придърпа чаршафа си по-нагоре.

-         Спи ми се, какво има?-промърмори той.

-         Добро утро и на вас! Нещо да желаете?-попита леко раздразнено. Зейн се сепна и почти подскочи в съня си. Нямаше да позволи на никого да вижда жена му гола.

-         Разкарайте се преди да го направя аз!-застана пред нея и я прикри с тялото си.

-         Добре де, никой няма да ти вземе съпругата, не бъди така предубеден!-вдигнаха невинно ръце и се изнесоха.

Щом вратата бе плътно затворена се успокои. Не можеше да не го мисли толкова, никой нямаше право да я вижда така освен него, никой! Тя го погледна усмихнато. Значи съпругът ѝ бе много ревнив? Хм, интересно..

-         Значи мъжът ми ревнува от приятелите си, така ли?

-         Какво да направя като не си те давам на никого?-разменяха си любовни слова.

-         Обичам те!

-         Аз също!-целунаха се пламенно и тя взе едно листенце от косата му.

-         Тези хора са луди. Сега приличаш на цветенце.

-         Не е вярно! Ти приличаш!-изпротестира недоволно. Тя се засмя на реакцията му и го загледа влюбено.

Полежаха още малко и после станаха да се оправят. Днес също щяха да останат в Англия, а утре да отплават. Калипсо реши да отиде при Елинор, за да види какво прави и да ѝ помогне. Тя тъкмо миеше чиниите от закуската.

-         Добро утро.-поздрави я тя.

-         Добро утро!-мило отвърна тя.

-         Имаш ли нужда от помощ?

-         Не, ти си стой, сега си булка и ще се поглезиш малко.-намигна ѝ.

-         Не, не ми се стои на едно място. Нека направя нещо.-поклати глава, каквото и да станеше тя си оставаше същата.

-         Почисти масата.-реши да ѝ даде нещо за правене преди тя сама да си е намерила.

Взе една кърпа и я потопи във водата. Забърсваше старателно дървената повърхност. Изведнъж ѝ се зави свят и се подпря в масата бутайки един стол. Шумът привлече вниманието на Ел и се обърна. Видя, че нещо не е наред. Тя се държеше за главата и леко залиташе.

-         Кали, добре ли си?-остави съдовете и отиде до нея.

-         Да, само малко ми се замая главата.-помогна ѝ да седне и да се нормализира.

-         Сигурна ли си? Да повикам Зейн?-тя се сепна.

-         Не, недей. Ще се притисни, а няма за какво. По-добре да не го тревожим напразно.

-         Добре, както искаш.

Постоя няколко минути така и вече бе по-добре. Нямаше ѝ нищо, просто се бе преуморила от вълнение и всичко случило се. Качи се в каютата им и прихвана косата си отзад с изискана шнола. Така не пречеше, а и обичаше да си я носи по този начин. Стоейки до мачтата наблюдаваше кипящият град, който се бе събудил отново и бе напълно жив. Отдавна не бе ходила на лекар. Нямаше да е лошо да се прегледа, за всеки случай. После не се знаеше кога отново ще отиде. Преди я водеха на редовни прегледи, за да е сигурно, че е здрава и че е добре. Но не ѝ се ходеше сама. Щеше да помоли Ел, можеше и тя да се прегледа.

-         Ел, може ли да те помоля нещо?-започна тя.

-         Да, разбира се.

-         Искам да отида на доктор, но не ми се ходи сама. Би ли дошла с мен?

-         Да, но защо ще ходиш? Има ли нещо? Да не си болна?-зададе наведнъж въпросите си.

-         Не, трябва ли да има причина да се прегледам? Просто желая да се убедя, че съм здрава, защото после не се знае кога отново ще отида.

-         Добре, само спокойно.

-         Ако искаш и ти може да се прегледаш.

-         Може, ще видим.

-         Тогава отивам да се преоблека.

Щяха отново да се направят на графини. Тя облече една хубава рокля и се подготви. Не се стара много, само се приведе в приличен вид. Двете тръгнаха и обикаляха в търсене на местния лекар. Нямаха представа къде е затова спряха и попитаха минувач на пътя. За щастие той ги упъти и се насочиха натам. Пристигнаха и позвъняха на звънчето. Той се показа и ги покани вътре. Изглеждаше стабилен и добър човек. Те му обясниха причината за визитата си и той ги прие. Извади стетоскопа си и прослуша дишането ѝ. Продължи с изследванията, които можеше да направи със знанията и науката, с която разполагаха до този момент. Предвид скоростта на разработване и модернизиране, както и откриване на много нови неща, със сигурност щеше да се развива все повече и повече.

Минаха няколко часа и вече и двете бяха готови. Очакваха той да каже ясната си диагноза. Незнайно защо тръпнеше в очакване. Просто искаше да е сигурна, че е добре, да, това беше. Той дойде търкайки брадичката си докато размишляваше над нещо. Седна на стола си пред тях и реши да говори направо.

-         Графиня Де Ла Фуенте, имам много добра новина за Вас. Бременна сте.-тя остана напълно шокирана от думите му. К-какво?

-         Калипсо, това е чудесно! Нямаш представа каква късметлийка си!-възкликна Ел.

-         Да, но..аз..-беше много объркана. Не очакваше това и в мислите ѝ цареше пълен хаос.

-         Какво ти?! Това е уникална възможност! Нямаш представа аз от кога мечтая за дете, но така и желанието ми не се е сбъднало все още.-тъжно каза тя.

-         Но, графиньо, Вие също сте бременна.-мъжът се намеси и двете рязко се обърнаха към него.

-         Какво?!-казаха в един глас.

-         Честито и на двете ви! Това е нещо много хубаво, а сега може да съобщите на съпрузите си.-каза поглеждайки към халките на пръстите им.

-         Да, много Ви благодарим.-припряно с треперещи ръце извадиха пари и платиха.

Двете излязоха и Елинор едва се сдържа да не се разпищи затова изписка сдържано с ръка пред устата си. Нещото, което толкова желаеше от години насам се бе сбъднало. Нейната съкровена мечта най-после бе реалност. Спряха на една пейка, защото не можеха да продължат, не и преди да дойдат на себе си.

-         Калипсо, можеш ли да повярваш?! Вече си мислех, че това е една утопия, но сега.. Не мога да повярвам.-беше в транс от случилото се.

-         Ами аз? Вчера се омъжих, а днес разбирам, че чакам дете. Трудно ми е, не знам дали съм готова затова, дали ние сме.-реагираше абсолютно контрастно на нея.

-         Ти шегуваш ли се?! Цели четири години чакам да забременея, а при теб става навярно от първия път и ми говориш, че не си знаела!-нападна я изведнъж.

-         Да, но...

-         Какво но?! Хм?-прекъсна я, отново. Тази тема ѝ бе твърде болезнена и нямаше да се откаже току така докато не ѝ влееше здрав разум.

-         Объркана съм. Това ми дойде като гръм от ясно небе. Дали Зейн ще го приеме добре?

-         Да се отрече от собствената си плът и кръв? Трябва да е наистина безчувствен, за да го направи.-при думите ѝ се замисли. Да погледне от нещата в тази му светлина беше различно. Това бебе не бе само негова частица, но и нейна, и то собствена плът и кръв. Сърцето ѝ се разтуптя, нима в утробата ѝ се развиваше един нов живот? Леко се усмихна.

-         Права си, да вървим.-кестенявото момиче засия и прегърна приятелката си.

Двете тръгнаха към кораба определено много развълнувани и нетърпеливи да съобщят добрите новини на мъжете си. Луи щеше да се зарадва, в това бе сигурна, но Зейн..той бе по-особен обаче едва ли би се отказал от детето си, нали? Щом пристигнаха Елинор не можеше да чака. Бе чакала толкова време и стига толкова, край, най-после щастието се усмихна и на тях. Видя Луи стоящ при Найл до руля и изтича набързо като се метна на врата му.

-         Уоу, скъпа, какво е станало? Защо си толкова щастлива?-удържа я преди да паднат и двамата.

-         Имам да ти казвам нещо.-като жизнерадостно малко дете съобщи тя.

-         Е?-попита след като бе събудила любопитството му.

-         Бременна съм!-почти го извика тя.

-         Наистина? Но..това е най-прекрасната новина, която можех да чуя!-истински щастливо каза той и я прегърна завъртайки я във въздуха.-Толкова време, толкова чакане..и сега най-сетне се случи.

-         Да, мили. Наше собствено детенце.-със сълзи на очи каза тя и постави ръката му на корема си.

-         Направи ме истински щастлив с това! Благодаря ти, много, много ти благодаря!-видя как проблеснаха сълзите и в неговите очи. Целунаха се през сълзи и се прегърнаха силно.

Сега разбра защо се държеше така. Те са искали дете, но не са имали и това им бе като дар от небето. Сякаш гледайки ги толкова неземно радостни и тя изпита нещо подобно, там, в гърдите си. Загледа ги замечтано и ѝ се прииска на тяхно място да бъдат Зейн и тя...

Отърси се от мислите си и се огледа. Никъде не се виждаше, къде ли бе? Щеше да провери в стаята им. Влезе и видя, че работи над нещо. Трябваше да му го каже веднага иначе щеше да загуби всякаква смелост и повече да не я събере. Отиде до него и постави ръката си върху неговата. Той отклони вниманието си от книжата и я погледна като се усмихна.

-         Ела да седнем, искам да поговорим.

-         Станало ли е нещо?-угрижено попита той.

-         С Ел отидохме на лекар. В момента навън цари голяма еуфория, защото се оказа, че тя е бременна.

-         Това е страхотно! Трябва да отида да поздравя Луи.-понечи да стане, но тя го възпря.

-         Почакай, още не съм свършила.-погледна я неразбиращо.

-         Какво има?

-         Аз..аз също съм бременна.-засрамено сведе поглед очаквайки реакцията му.

Тя какво?! Остави го със зейнали уста напълно втрещен от думите ѝ. Премисли набързо, че бяха спали няколко пъти и че тогава е станало. Едно бе приятелят му да става баща, а съвсем друго той самият. Опитваше да асимилира цялата информация, но не успяваше. Той..тя..Боже Господи! Това беше нереално! Остана няколко минути така без да мига и заприлича на статуя. Тя започна да се плаши и го загледа притеснено. Да не би да стана нещо или какво?

-         С-сигурна ли си?-най-после се отърси от това си състояние и зададе въпрос заеквайки.

-         Да.-каза леко притеснено. Реакцията му определено бе еднозначна и вещае само едно – не желаеше това дете.

-         Аз..наистина не го очаквах. Едно е приятелят ми да става баща и съвсем друго е да съм аз самият.

Вече разбра какво мисли без дори да ѝ го каже, а думите му само я нараняваха повече. Нямаше да го убие, то бе част от нея и тя не бе чак толкова жестока та да погуби нещо свое и на Зейн. Обаче очевидното му контрастно мнение я натъжаваше. Несъзнателно приближи едната си ръка до стомаха. Щеше ли да изпита същата радост като Ел или на нея нямаше да ѝ се отдаде такава възможност?

-         Сърдиш ли ми се?-попита тя с влажни очи.

-         Не, че защо да го правя?-погледна я напълно неразбиращо.

-         Ами тогава желаеш ли детето ни?-този въпрос го изненада. Но как дори можеше да си помисли подобно нещо?!

-         Признавам, не го очаквах и то никак, но как бих могъл да отхвърля собствената си детенце?-с болка каза той.

Тя го погледна внезапно. Щеше да казва нещо, но се отказа, думите заседнаха в гърлото ѝ. Наистина го подцени този път и то много. Изкара го най-безчувственото същество на Земята. Изобщо не се замисли, че той не бе такъв за какъвто се правеше. Имаше си душа, сърце..и умееше да чувства, нещо което очевидно тя бе пропуснала да види.

-         Съжалявам, аз...мислех, че няма да си съгласен.-сведе засрамено поглед.

-         Аз не съм чудовище, Калипсо. Да, това не бе планирано, но не значи, че не съм го искал. Просто бях в много сконфузена ситуация и имах нужда да осмисля по-обстойно нещата.-беше искрен в думите си.

-         Значи го искаш?-искрицата заигра в зениците ѝ.

-         А ти как мислиш?-погали едната ѝ страна гледайки я с цялата си любов.

Най-после се усмихнаха и той я целуна. После постави нежно китката си на коремчето ѝ. Знаеше, че е толкова мъничко, но въпреки това сърцето му заби по-бързо и по-силно. Вълнуваше се и определено идеята да стане татко му се нравеше. Това щеше да е съвършеният завършек на тяхното семейство. Постояха малко така и излязоха при останалите. Луи беше не на седмото, а на десетото не бе от щастие и бе щастлив до краен предел. Решиха да се присъединят към тях. Щом синеокия съзря тъмнокосият изтича при него и го прегърна. Радостта му бе безгранична. Самият той бе станал свидетел на дългото му страдане и чакане Елинор да забременее и то най-после се случи. Отвърна му на прегръдката усмихнато.

-         Братле, аз..аз..-беше толкова ентусиазиран, че почти се оплиташе в думите си.

-         Да, знам. Аз също.-всички замлъкнаха и гледаха със зяпнали усти.

-         Ти какво?!-казаха едновременно.

-         Ние също ще си имаме бебе.-възрадвано оповести той.

-         Уоу, това не го очаквах.-Луи се окопити и се почеса по врата.

-         Не се стеснявай, ела насам, братле.-прегърнаха се по мъжки горди, че ще стават бащи.

Лу изтича на някъде за нещо, а всички останали поздравяваха щастливите семейства. Върна се с бутилка старо червено вино от Бургундия. Това бе едно от най-добрите френски вина. Майка му се бе сдобивала с доста интересни неща, от къде той и представа си нямаше. В това число влизаше и мистериозното му колие със медальон на слънце. Сега щеше да го отвори, защото поводът беше повече от специален и си заслужаваше всичко. Наля на всеки в чаша без двете момичета, разбира се. Тях вече щяха да ги глезят и да ги пазят като очите си.

-         Кой би помислил, че днес, ден след бракосъчетанието ви ще празнуваме това, че ще си имаме деца.

-         Това е животът, никой не знае какво ще ти поднесе.

След като вдигнаха тост четиримата се отделиха встрани. Имаха общ проблем, който трябваше да обсъдят заедно. Бебетата не бяха в безопасност на това място, а камоли в открито море. Налагаше се да вземат решение как ще се развие бъдещето им.

-         На кораб вече няма да е подходящо за вас, а и щом те се родят още повече.

-         И аз си мислех същото.-Лу се съгласи с него.

-         Тогава какво ще правим?-не че всички не се досещаха за следствието.

-         Мисля, че всеки се досеща за нашата единствена възможна опция. Ще се наложи да напуснем екипажа и да се установим някъде.-това беше тежко и за двама им, най-вече за Зейн. Цели десет години бе прекарал с пирати и сега щеше да му е много тежко да се раздели изцяло с този си живот.

-         Да, но вие..сигурни ли сте, че искате това? Лу, ти прекара едва четири години тук, но ти Зейн.. за теб ще е най-трудно.-той кимна.

-         Така е, но сега не отдавна не съм само аз, ние сме трима. А и аз бях пиратски капитан, защото си нямах друго и бях съвсем сам, миналото бе моят предводител, но се появи Калипсо и пробуди заспалите чувства в мен. От дълго време насам не съм предишният човек и щом се налага да се разделя с моята химера.-тя го гледаше невярващо. Бе готов да се раздели със всичко заради тях...

-         Зейн...-промълви тя.

-         Трябва, така е редно. Ще подсигурим бъдещето на децата ни, нали приятелю?-Луи кимна и стисна устните си в права линия.

-         Е, значи трябва да уведомим и другите.-двамата станаха и се върнаха към групата.

С тези хора бяха прекарали толкова много време. Бяха истински приятели и неведнъж си бяха помагали в нужда. Определено раздялата с тях щеше да е най-тежко, но в името на семействата си щяха да го направят.

-         Запазете за малко тишина, трябва да ви съобщим нещо важно.-Зейн привлече вниманието им.

-         Поради стечението на обстоятелствата нещата се променят драстично и се налага да направим някои доста големи промени.

-         И двамата решихме, че ще е най-добре ако напуснем „Черната звезда“. Нашето бъдеще е с тези жени и не можем да се откажем от тях. Това вече е нашият живот.-те се умълчаха и нямаше и следа от усмивка по лицата им.

Решиха да се оттеглят и без това моментът бе тежък за всички им. Какво щяха да правят без своя капитан? Те бяха свикнали с него и той винаги ги водеше. Нямаше нещо, което да не е свързано с него, а с отсъствието му те на практика оставаха в една безтегловност, сами и без перспектива.

-         Мислиш ли, че го приеха добре?-той попита червенокосата.

-         Ами..не особено, но така е правилно.

-         Всичко ще бъде наред, ще видиш.-опита да го окуражи малко.

-         Да, знам, че ще бъда така.-усмихна се насила заради нея.-Е, тук ли ще останем, в Кентърбъри?

-         За мен не е проблем.

-         Ще питаме Ел и Луи какво мислят и заедно ще решим.

-         Съгласна съм.

Легнаха на леглото прегърнати. За един ден се струпаха изключително много неща. А тя се бе напрегнала предостатъчно. За жена в нейното състояние всичко това бе вредно. Ако трябваше да направи сравнение между щастието и нещастието си през този ден, то второто надделяваше значително. Въздъхна отчаяно и затвори очи. Бе уморена, нищо че бе следобед. Сега имаше нужда от много почивка. Все пак се грижеше за двама души едновременно.

*          *          *

Няколко дни по-късно окончателно бяха решили да се заселят в Кентърбъри. Така понякога можеха да акостират на пристанището и да се виждат. С парите от пръстена Калипсо реши да купи две съседни средно големи къщи за тях и за Луи и Елинор. Това бе на практика един подарък от нея и Зейн към тях тъй като бяха най-добрите приятели, които можеха да желаят. Те бяха стъписани от тази неочаквана изненада. Не можеха да приемат подобно нещо, но те се постараха да ги убедят като направо им връчиха ключ за новият им дом. Те бяха много щастливи и им благодари хиляди пъти за този жест. Поне щяха да са съседи и да не се разделят. А понастоящем бе настъпил мигът за раздялата. Зейн още не бе обявил кой ще го замести и всички тръпнеха в очакване. Преди да тръгнат всеки се прегърна с тях.

-         Ще ни липсвате приятели.

-         И вие.-раздялата винаги бе най-трудното нещо, което можеше да се случи на човека.

-         Реших кой ще заеме моето място отдавна, но чаках до този момент, за да ви съобщя решението си.-настъпи търпеливо мълчание.-Според мен най-подходящия за тази длъжност на кораба „Черната звезда“ е Хари.-той се опули срещу него. Очакваше да посочи всеки другиго, но не и него самият.-Да, ти си ужасен по ред причини, но те не ти пречат да бъдеш чудесен в работата си. Ако изключим похотта ти по жените и самата ти дразнимост,- не се сдържаха и се засмяха,- си добър човек, Харолд. Знам, че ще се справиш отлично с управлението на екипажа и на плавателния съд.-той му доверяваше цялото си доверие и увереност в него.

-         Аз..не знам какво да кажа. Благодаря ти за вярата в мен, няма да те разочаровам и ще дам всичко от себе си, обещавам.-къдравия бе сериозен и искрен за пръв път от..почти цяла вечност. Едва не се просълзи, за него това значеше много.

-         Няма за какво да ми благодариш. Просто си върши работата като хората, а другото ще се нареди от самосебе си.-той се усмихна показвайки силно изпъкналите си трапчинки.

Прегърнаха се силно и по мъжки. Той сърдечно му благодареше, защото този неочакван жест, който му направи беше несравним. След тяхното слизане бяха готови да отплават, котвата бе вдигната. Изпратиха ги доста продължително хвърляйки какви ли не неща от сорта на листенца от рози и ориз. За да не усложняват повече положението и за двете страни плавателния съд се отдели от кея и навлезе в дълбоката вода. Всички махаха и наистина им бе мъчно. Момчетата се държаха силни, но момичетата се разплакаха. И без това техните хормони бяха разбъркани и уязвими.

-         Е дами, трябва да вървим. Каретата ни чака.-оповести Луи и даде път на жена си.

Четиримата тръгнаха и се качиха. Вече бяха облечени с изискани дрехи, за напред те щяха да бъдат заможни дами. Пристигнаха пред домовете си и слязоха. Разделиха се в две посоки, за да останат насаме и да разгледат сградите. Калипсо и Зейн влязоха във всекидневната си. Беше красива, изискана..достойна за едно напълно нормално семейство.

-         Скъпа, обичам те безкрайно много повече от всичко друго на този свят! А много скоро ще станем трима.-прегърна я в гръб и обви ръцете си около нея.

-         И аз те обичам!-наклони главата си, за да може да я целуне.

-         Независимо дали ще имаме син или дъщеря, аз ще обичам нашето мъниче с цялото си сърце. Всъщност, не ми пука какво ще е, това ни най-малко е най-важното.

-         Така е. Ще бъдем много щастливи занапред.

-         Определено.

Три месеца по-късно

Устроиха се и вече свикнаха с новия си живот. Бременностите и при двете вървяха нормално, не се напрягаха прекалено, за да не навредят на бебета си. А Зейн и Луи работеха заедно. Започнаха работа в една от нововъведените фабрики. Получаваха добро заплащане и си вършеха работата честно и почтено, нещо, което отдавна не бяха правели. За сега скъпоценностите и златото от съкровището си стояха заделени на тайно място, ако им потрябваше нещо тогава щяха да ги ползват.

Калипсо беше вкъщи и ядеше торта. Имаше ужасно голям апетит към сладкото, а Ел – към киселите неща. Децата им желаеха различно и те им го осигуряваха. Калипсо не обичаше особено бездействието, но в това си състояние бе готова да направи всякакви компромиси. Пазеше се много, защото държеше да опази тяхната рожба. Коремчето ѝ за сега не бе особено голямо, имаше още доста да расте. Изправи се и отиде до прозореца. Нямаше търпение мъжът ѝ да се прибере у дома. Видя пристигащата карета пред дома им, това бе тяхната, винаги би я познала. Той слезе и се насочи към къщата. Тя веднага тръгна в тази посока, за да го посрещне. Чу отварянето на входната врата, а после го съзря в преддверието.

-         Добре дошъл, скъпи!-поздрави го жизнерадостно тя.

-         И аз се радвам да те видя, скъпа.-отвърна усмихнато.

Приближи се до нея и я целуна. Прегърна я, просто искаше да я усети до себе си. Толкова много му липсваше през деня. Мислите му бяха насочени само за нея и от време на време се тревожеше ту за нея, ту за бебето. Просто имаше разни смущения и предубеждения, които го караха да мисли неособено хубави неща.

-         Какво правехте днес със бебчето ни?-каза и постави ръката си на корема ѝ.

-         Нищо особено, като всеки ден. Ами ти?-наслаждаваше се на допира, знаеше, че там вътре е неговото ангелче.

-         Аз също.

Отидоха в хола и се настаниха на канапето. Тя се облегна на гърдите му, а той обви ръцете си около нея. Обичаха се безкрайно много и желаеха да са заедно до края на вечността.

-         Преди няколко месеца ако някой ми беше казал, че ще те срещна, ще се влюбя и сега ще имам дете, не бих му повярвал.-изведнъж каза той.

-         Аз също, никога не съм си и представяла, че животът ми ще се развие така.

-         Аз не съжалявам, сега съм щастлив. А ти?

-         И аз.-затвори очи припомняйки си хубавите им моменти.

-         Аз бях един пират, но ти предпочете мен.-заяви той.

-         Не, не пират. Ти си принц.-обърна се и го целуна чувствено.

Тяхната история не бе като на останалите. Беше различна, те бяха различните. Калипсо Де Ла Фуенте бе испанска графиня, но напълно единствена по рода си. Нейните нрав, поведение и самата същност бяха в абсолютно противоречие с нормите на времето, в което живееха, но това не ѝ попречи да бъде себе си. Зейн Малик, висш благородник претърпял най-тежката загуба през детинство, а именно на родителите си. А в отчаянието си се превръща в един престъпник, който напада, убива и плячкосва. Той бе разбойникът със сърце на владетел. Той бе принцът пират.