Chapter 28

Два месеца по-късно

Зейн реши да ѝ предложи, нямаше какво да чакат. На едно от акостиранията си ѝ купи пръстен и настоя да свали чуждия. Можеше и да се води подарък, но бе годежен подарък и това някак го дразнеше много. Караше го да ревнува, а той ставаше ужасен в това си състояние. Щеше да убие всеки докоснал момичето му. Тя си бе негова и нямаше да позволи, на който и да било да я притежава. Да, тя не беше вещ, но много скоро щеше да стане негова съпруга и вече дори законът щеше да е на тяхна страна. Сега бяха в каютата му и си разменяха нежни ласки.

-         Прекрасна си, да не би да се разхубавяваш все повече или аз съм безвъзвратно влюбен в теб?

-         Може би и двете.-засмя се тя опирайки се на мускулестото му тяло с гърба си.

-         Нямам търпение да станеш моя съпруга, тогава ще си само моя.

-         И сега съм твоя.-тя изскимтя недоволно срещу врата ѝ.

-         Не е същото.-обсипа я с малки целувки.-Желая те.

-         Аз също.-размърда дупето си и се отърка в него. Усети мигновеното му втвърдяване и гърленото ръмжене.

Почти разкъсвайки развърза корсета ѝ и свали роклята по раменете ѝ. Щом падна прокара ръката си отпред галейки корема ѝ. Тя се обърна и го погледна в очите. Неговите бяха потъмнели, а нейните – мътно сини. Дръпна рязко ризата му и копчетата се разхвърчаха по пода. Това щеше да го мисли после, сега желаеше този мъж и го искаше в себе си и то веднага. Разкопча панталоните му и ги остави да паднат свободно. Стисна члена му с ръката си изтръгвайки доволен стон от него. Избута го на леглото и го възседна. Този път беше неин ред. Премина през стеснителността отдавна и сега желаеше да му достави удоволствие, заслужаваше го. Всеки път той я караше да се чувства като принцеса на седмото небе, но той никога не бе получавал същото блаженство от нея. Следите от мокрите ѝ целувки оставаха по гърдите му. Засмука зърната му леко захапвайки ги като това го възбуди още повече. Подсмихна се доволно и се спусна надолу. Смъкна гащите му и ги махна. Пенисът му бе изправен и готов за внимание. Погали го и започна да движи китката си нагоре надолу. Отклони погледа си към лицето му, беше се извил и събрал чаршафите докато се държеше за матрака. Явно това наистина му харесваше. Забърза, за да види реакцията му. Тялото му се изпълваше с мощни конвулсии. Така нямаше да издържи дълго. Накрая рязко спря и се наведе. Облиза главичката му няколко пъти. Езикът ѝ бе така дразнещ за най-чувствителната му зона. Бедрените му мускули се отпускаха и свиваха неконтролируемо.

-         К-Калипсо...-простена той.

-         Не още, не съм приключила.-той изръмжа. Колко още щеше само да го дразни с тези почти никакви действия?

Засмука го нежно, не искаше да го нарани, а и трябваше да издържи още. Поемаше постепенно все по-голяма част от него в устата си. Опита да го поеме целия, но нямаше тази възможност, бе прекалено..надарен. Не че беше лошо, напротив, беше повече от страхотно.

-         Не мога да издържа повече, щ-ще...-нов спазъм бе на път.

Не желаеше да достигат до тези последствия, за сега. Щеше да го стори след малко, но в нея. Отдръпна се от него и облиза устните си. Капчици пот бяха избили по гърдите му. Не се сдържа и прокара ръцете си по него, обожаваше да усеща тялото му. Той рязко ги преобърна и реши, че това е неговия шанс за отмъщение, а то винаги е сладко. Засмука зърното ѝ и масажираше другата ѝ гърда. Зърното ѝ се втвърди и настръхна. Щом приключи с обработката им ги огледа. Бяха сладко розови, а млечнобялата ѝ кожа беше прекрасен фон за тях. Плъзна пръстите си надолу чак до най-женствената ѝ част.

-         Съжалявам, скъпа, но сега е твой ред.-сви невинно рамене и се настани срещу женствеността ѝ.

Започваше се, а тя сама си го изпроси. Но пък си струваше, а сега и тя щеше да получи своето вълшебство. Разтвори свитите ѝ чрез коленете крака и заигра с езикът си. Той беше като магьосник по тази част. Плъзваше го с въртеливи движения във вътрешността ѝ. Засмукваше я леко предизвиквайки неописуем поток от наслада в самата си сърцевина. Прибави един пръст в нея и го задвижи. Тя се разтапяше под него изпъвайки гърба си като котка. Присъедини и втори като вече усещаше колко мокра и готова бе за него. Вълна на сладострастно усещане я заля.

-         Моля те, вече не мога да издържа повече. Трябва да..получа теб, моля те.-стонът излязъл от устите ѝ беше достатъчно красноречив.

Нямаше как да не изпълни молбата ѝ. Изправи се и облиза пръстите си. Харесваше вкусът ѝ, сладко кисел задоволяващ всяко предпочитание. Намести се по удобно и застана на входа ѝ. Тя се задвижи, за да го вкара в себе си. Той реши да не я дразни повече и сам навлезе в нея. Най-после получи нужното. Доволната нотка си личеше по изящното ѝ лице. Забърза темпото си и навлизаше все по навътре и по-навътре. Желаеше да достигне нейната точка на сливане, можеше го и желаеше да го стори. Усещаше напрежението в члена си и знаеше, че много скоро ще достигне кулминацията си, но сякаш искаше да го забави още. След възможно най-дълго отлагане изригна в нея и изля течностите си, които бързо се сляха с нейните. Излезе от нея и се настани на леглото изморен след всичко това. Винаги се чувстваше така след секса с нея, но си струваше, а и заедно с умората усещаше и най-приятното удоволствие. А после спеше като бебе, отпочинал и предоволен.

-         Искаш ли да се оженим в Англия? Там сключиха брак Ел и Луи. Свещеникът ни познава и ще можем да направим всичко спокойно, какво ще кажеш?-предложи той.

-         За мен не е проблем къде ще се венчаем. Съгласна съм да е където кажеш стига да е по-скоро.

-         Обещавам ти, ще отидем там възможно най-скоро.-погали косите ѝ и я целуна по челото.

Щом го желаеше той щеше да изпълни нейната молба, обезателно. Даже още утре щеше да оповести новият им курс. Очакваше ги празник, защото техния капитан щеше да се жени за любимата жена.

Три дни по-късно

Пристигнаха на английски бряг. Родната страна на Лиам изобщо не му липсваше, даже никак, но щом бяха решили тук да узаконят брака си така да бъде. Калипсо и Ел се разходиха из града. Благодарение на скъпите ѝ дрехи, които още бяха с тях се сляха в тълпата без да правят впечатление. Червенокосата реши да се възползва от случая, че няколко дни са на сушата и то в град, за да направи нещо, за което се канеше от доста време. Намериха едни бижутерски магазин, в който да продадат това, което желаеше. Преди известно време осъзна, че няма нужда от смарагдовия пръстен, той бе чужд годежен подарък, не от нейния Зейн, и не я правеше ни най-малко щастлива. Най-правилното решение бе да вземе срещу него в замяна пари. Влезе вътре и сложи маската си на изискана дама от висшето общество. Опитът си казваше думата.

-         Добър ден, милейди. Можем ли да направим нещо за Вас?-един служител започна веднага.

-         Да, бих желала да продам това.-извади го от малката си чантичка.

-         О, каква изящна изработка! Може ли?-възкликна той и помоли да го види. Взе специализираното си устройство и го огледа вече с въоръжено око.-Хмм, това нещо е много ценно. Защо ще Ви е да го продавате?

-         Носи ми лоши спомени. Беше подарък от мъртъв роднина.-умело излъга тя и стимулира огорчение.

-         Разбирам. Е, щом сте решила така аз с радост ще го купя. Подобен артикул не се среща всеки ден.

-         Да, прав сте.-нямаше търпение да се раздели с него и да си получи сумата насреща.

-         Отивам да донесе парите, изчакайте тук.-остави бижуто на дървената полица и отиде някъде отзад.

Чака няколко минути докато се върне с купче пари в ръката си. Разбраха се за сумата и продажбата бе осъществена. Прибра зелените банкноти в чантичката си. Определено бе много доволна от стореното.

-         Е, успя ли да го продадеш?-попита любопитно Ел.

-         Да.-доволно съобщи тя.

-         Но защо го направи? Какво ще правиш сега с всичките тези пари?

-         Е, за все нещо ще ми потрябват, а онова само ми напомняше за миналото, което зачеркнах от живота си. Аз отдавна отгърнах нова страница и започнах наново, без старите неща.

-         Решението си е твое.-отвърна простодушно и продължиха да вървят.

Влязоха в един магазин за дрехи и избраха една булчинска рокля. Не можеше да не е в бяло на сватбата си. Пробва я и ѝ стана. Не беше чак толкова луксозна, но какво значение имаше това? Купиха я и тръгнаха по обратния път, повече друга работа в града нямаха. Щяха да се оженят на следващия ден и без това Зейн трябваше да говори с отчето.

Облякоха я в бялата коприна, която се растели по тялото ѝ. Повдигнаха косата ѝ и прибавиха тиара, украшение, което тя обожаваше да носи. Изглеждаше повече от ослепително. Воаленото було с дантела по края се стилаше на етажи по гърба ѝ. Всички се бяха излъскали и щяха да присъстват. Църквата беше малка, но достатъчна. Решиха да спазят обичая младоженецът да не вижда булката преди сватбата и затова Зейн бе отишъл в църквата с приятелите си и чакаше там. Щеше да е облечен като почтителен млад господа. Бяха поръчали карета, която чакаше недалеч от кораба. Двете момичета потеглиха към храма.

-         Е, вълнуваш ли се?-жизнерадостно попита Ел.

-         Да, много.

-         Знам как е, и аз бях така. Вречете ли се вече измъкване няма, той ще бъде само твой.-тя се засмя, не вярваше, че той дори сега би тръгнал да търси друга, познаваше го.

Пристигнаха и слязоха. Щом влязоха вътре забелязаха всички, които бяха там и чакаха. В края на олтара бе той в цялата си прелест. При вида на неговата любимия очите му светнаха и усмивката засия на лицето му. Стъпките ѝ бяха бавни, не бързаше за никъде, а този момент трябваше да им остане за цял живот. Щом достигна до него той ѝ подаде ръката си и тя я прие. Застанаха на колене пред олтара и зачакаха свещеникът да започне.

-         Принц Зейн Малик, съгласен ли Сте да се ожените за тук присъстващата графиня Калипсо Де Ла Фуенте? Кажете съгласен съм.

-         Съгласен съм.-погледна я няколко пъти с усмивка.

-         Графиня Калипсо Де Ла Фуенте, съгласна ли Сте да се омъжите за тук присъстващия принц Зейн Малик? Кажете съгласна съм.-говореше със спокоен и благ тон.

-         Съгласна съм.-гледаше го право в очите докато го казваше.

-         Разменете си халките.-веднага Луи подаде възглавничката първо към Зейн и той взе пръстена.-В знак на вашата любов и на обещанието, което днес давате пред нашия Отец Исус Христос.-тя също взе халката и я сложи на неговия пръст.-Зейн Малик и Калипсо Де Ла Фуенте, обявявам ви за съпруг и съпруга! Можете да целунете булката.-чакаше този съкровен миг от цяла вечност.

Изправиха се и той сля устните си с нейните. Този техен вълшебен миг бе незабравим. Осъществяваха най-прекрасната си и съкровена мечта. Тяхната първа целувка като съпрузи. Всички станаха и ръкопляскаха. Те споделяха щастието им, заслужаваха го напълно. Тръгнаха по пътеката и отвън хвърлиха ориз върху тях. Бяха много щастливи. Вечерта бяха организирали пищно тържество по случай този прекрасен повод.

-         Пожелавам на младоженците дълъг съвместен живот, за останалото знам, че го имате в изобилие.-те се засмяха и благодариха.

-         Сега е мой ред.-думата взе Хари, но преди това всички го изгледаха строго.-Така, желая ви много любов, това е важно и плодовит брак.-къдравият винаги подбираше словата си и улучваше най-точните.

-         Благодарим, Хари. Да ти се връща и на теб.-той тъкмо пиеше от виното си и се задави.

-         Няма за какво.-прегракнало каза той и се прокашля. Този път го хванаха неподготвен.

Танцуваха валс и някой друг по-изискан танц, а после се прехвърлиха на танците на обикновеното население. Те бяха къде по-хубави и интересни. Празникът продължи почти до зори. Накрая обаче оставиха влюбените гълъбчета да консумират ползотворно първата си брачна нощ. Повечето се бяха почерпили добре и спяха непробудно. Двамата се насладиха за пореден път един на друг.

Вече всичко бе наред и те бяха щастливи заедно. Ожениха се и си живееха щастливо. Нямаше какво друго да желаят от живота си, те получиха всичко, което могат да желаят. За напред щяха да продължат да бъдат пирати, може би. Нищо не се знаеше, всичко зависеше от начина, по който щяха да се развият нещата. А относно тяхното съжителство..те вече бяха едно семейство и не желаеха друго. Нищо не им липсваше, но кой знае какво им бе подготвила съдбата. Те не желаеха нищо повече от нея, а може би още едно нещо?